Свръхдоза.

Четирите стени на мрачната реалност ме задушават. Капанът на сивото ежедневие ме е хванал здраво в непреодолима хватка. 
Щорите са спуснати. Телевизорът е спрян. Разкъсвам пожълтелите тапети, така както тишината разкъсва душата ми. Викам, но гласът ми не напуска пределите на стаята.

Отражението в огледалото ме гледа и сякаш ме пропуска. Превърнала съм се в призрак, призрак на отминала проекция.

Искам да избягам.

Сключвам ръце в молитва. Моля се душата ми да бъде пречистена от черните мисли. Жадувам за спасение.

Копнея да се откъсна от тялото си. Копнея да бъда друга.

Загрявам лъжицата.

Часовникът отброява секундите до последното ми въплъщение.

Дланите ми се спускат по мръсния мокет, а изнемощялото ми тяло запълзява. Гмуркам се в океан от спринцовки, за да избера произволно някоя. Днешната.

Произволността е странно нещо. Един слънчев ден решаваш да опиташ, ей така - само, за да видиш какво е. В следващия мрачен следобед вече си пристрастен.

Съдбата може да е всичко, но не и произволна. Случайни неща няма. Всяко действие върви заедно със своите последствия. От мен зависеше да предвидя тези, които ме чакаха, когато пробвах за първи път.

Уви, късно е вече.

Онази в ъгъла ми се струва подходяща.

Придърпвам парещата течност със старание и тя бавно изпълва вътрешността на инжекцията, за да бъде след това пренесена в тялото ми. След секунди кръвта ми закипява.

Ехото от часовника сега звучи като красива мелодия, а аз се чувствам жива отново. Палтото от страхове и тревоги се свлича от раменете ми.

Очите ми поемат част от заобикалящата ме мъгла. Тялото ми е наелектризирано, изпълнено с енергия. Всяко мое движение е преценено и същевременно с това спонтанно, всяка мисъл – двойно по-експресивна.

Стените се пропукват. Заслепена съм. Първите лъчите осветяват синините по ръцете ми. Сърцето ми ще изхвръкне.

Около мен се заформя вихрушка. Отпускам тялото си на въздушното течение. Всяка изминала секунда отнема от тежестта ми.

Бавно, миг след миг, се откъсвам от гравитацията. За да се превърна в пеперуда.

Пролетна пеперуда, носеща цветовете на слънчевата забрава и детските усмивки.

Свободна съм.

Разпервам криле.

Впускам се в едно дълго чакано приключение, в което ще настигна избягалите си мечти и ще се слеем в едно.

Политам. Политам високо в небесата, а багрите ми се сливат с полу-прозрачните облаци и се губя в слънцето...