Днес.

на жълто

спрял е

светофарът на живота –

не знаем

за кое копнеем –

зелена светлина да ни огрее

или стоп да кажем на света.

вечно недоволни,

това сме ние –

лишени от търпение,

смиреност и посока –

деца на днешния

интелектуален век.

в изчакване

минава ни живота –

в компромиси,

лъжи, сълзи...

обичаме на думи,

а на чувства

празни сме -

това е навик

по-вреден и от

пушенето.

но стига!

сега е времето

да искаме и

даваме –

да бъдем преносители

на щастие.

сега,

не утре –

утре късно ще е –

щастието гоним днес,

за да бъде то с нас

и утре.

Очи в очи.

поле на изява

               в очите ти ще открия

        да обичам на думи

              ще се превърне в игра

                 всеки със себе си сам е

                       докато друга самотна душа

                    не намине в живота му...

Before sunrise.

Butterflies spread their wings

as we unfold our stories.

Glance after glance,

another round of honesty is here.

Expectations long forgotten,

we patiently await a closure.

Love has us,

captured in a cage.

Birds or not,

we’re animalistic creatures.

Should I say it first, or maybe

you should have the honors?

Take me home before sunrise

enlightens the leftovers of 

                         our innocence...

Наполовина познати, наполовина непознати.

музика в музика -

мислите си не чуваме -

по устните 

разчитаме думи 

в безредие.

всеки 
следващ 
поглед 
носи

ново вълнение.

аз 
превръщам се

в позната

в очите на

непознат.

само 
няколко песни

нужни са 
и само
няколко питиета... 

Пътят към утопията.

Преходни преломи

пътят ни

препречват

като пешеходци

полудели

притеснени.

Прелъстени, в

потопа на

утопията

гмуркаме се

(двама) -

призраци

на нищетата.

Патетичен

е пътят на

живота,

смеем се

прозаично,

в сенки покрити.